Трите гуни
Трите гуни
Гуна – („нишка” или „качество”). Тази дума има твърде много значения. Нейните две най-често срещани и свързани употреби са „качество” и „съставен елемент”. В този смисъл терминът спада към техническия словник на Йога и Санкхя традициите, в които тя означава известната триада от сили – саттва, раджас и тамас – смятани за основните строителни блокчета на природата.
В своята Йога-сутра Патанджали обрисува три типа фундаментални сили – сравними може би с квантовата енергия в съвременната физика – в постоянен конфликт една с друга. В резултат от вътрешното напрежение между тях, те създават различните равнища (парван) на битието. Заявената цел на класическата Йога на Патанджали е да задейства „инволюцията” на гуните , т.е тяхното поглъщане отново в трансцеденталната утроба на природата (пракрити), най-малкото на личностно, микрокосмическо равнище.
Според Бхагавадгита гуните са „породени от природата” (пракрити-джа) и те привързват отделилия се или въплатен аз (дехин) към определено тяло (деха). В Махабхарата за природата се казва, че разгръща гуните в сто или хиляда слоя чрез своето желание и свободна воля, както и заради космическата игра. От друга страна, Патанджали изглежда мисли за гуните като за три типа сили на енергии, чието съществуване може да бъде изведено логически от поведенческите модели (шила) на природата. От Йога-бхашя, най-старият запазен коментар на афоризмите на Патанджали, ние научаваме, че макар гуните да са различни, те въпреки това са взаимозависими и в съчетание създават феноменалния космос, поради което всичко трябва да бъде разглеждано като „съвместно действие” на тези три фактора. Едва Виджнана Бхикшу казва в обемистия си коментар от 16-ти век Йога-варттика, че гуните биват пораждани като субстанции, които съществуват в неограничен брой и произвеждат многобройни феномени на материалната и нематериалната вселена.
Характерните признаци (шила) на гуните често биват описвани. Така Патанджали споменава тяхната съответна нагласа към ясност (пракаша), дейност (крия) и интертност (стхити).Други автори са по-експлицитни, но обикновено подчертават психологическите аспекти.
Саттва – („съществуване”), „съществуване” изобщо или „същество” в частност. В Йога и Санкхя традициите терминът също означава един от трите първични съставни елемента (гуна) на природата (пракрити). Бхагавадгита я характеризира като „неопетнена, просветляваща и пречистваща”. Тъй като обаче саттва е една от гуните, тя също има поробващ ефект и, както отбелязва Гита, може да предизвика привързаност към радостта и знанието. Въпреки това, само чрез преодоляването на раджас (динамичния принцип) и на тамас (принципа на инертността) посредством увеличаване на саттва става възможноосвобождението, или просветлението.
Саттва е психокосмическият принцип на просветлението или чистото съществуване, лишено от концептуални филтри и емоционални наслоявания. Класическата Йога се стреми да пречисти саттва аспекта на душата до точката, в която нейната просветленост става съответна на присъщата чистота на трансцеденталния Аз (пуруша), който е чисто Съзнание.
Раджас – (от корена радж/рандж, „да бъда оцветен, възбуден, очарован”), термин с няколко важни значения. Първо, той обозначава един от трите първични съставни елемента на природата. Раджас е динамичният принцип, чиито аспекти са изброени в Майтраяния-упанишад така: жажда (тришна), възбуда (снеха), страст (рага), алчност (лобха), насилие (химса), похот (рати), измамно виждане (дрищи), противоречивост (вявритатва), ревност(иршя), желание (кама), неустойчивост (астхиратва), непостоянство (чанчалатва), силно чувство за собственост (джихирша), стремеж към материални придобивки (артхопарджана), семейственост, зависимост от обкръжението, отвращение от неприятни сетивни обекти и наклонност към това, което е приятно.
Второ, раджас означава ментална или емоционална нагласа на страст и в това си качество бива включен в списъка на дефектите (доша). Бхагавадгита го описва като обладаващ природата на привличане, произтичащо от стремеж (тришна) и привързаност (санга). Казва също, че той поробва чрез привързаност към действието.
Трето значение на раджас е „кръв”, и в този смисъл се използва за обозначаване на женското „семе”, или вагиналният секрет. В тантризма и някои школи на хатха-йога този раджас флуид се всмуква през пениса чрез ваджроли-мудра. Чрез разширяване на смисъла раджас означава и женският принцип, или шакти, изобщо. Затова Йога-шикха-упанишад казва: „В средата на перинеума, великото място, обитава добре скритият раджас, принципът на Богинята, наподобяващ джапа и бандхука.”
Тамас – („мрак, тъма, тъмнина”), психокосмическият принцип на интертността; в Йога и Санкхя традицията един от трите съставни елемента (гуна) на природата (пракрити). Както заявява Бхагавадгита, тя възниква от духовно невежество и заблуждава всички същества, поробвайки ги чрез небрежност (прамада), леност (алася) и сън (нидра). Теджо-бинду-упанишад я изброява сред деветте пречки (вигхна). Майтраяния-упанишад дава един дълъг списък с отличителни признаци на тамас, или тамо-гуна. Сред тях са страх, объркване, безпомощност и тъга, както и глад и жажда.
Първата от гуните се нарича тамас и представлява материята, масата или инерцията във формата на съпротивление към противоположните сили. Тя е Пракрити в нейната най-плътна форма. Втората гуна се нарича раджас и представлява енергията във формата на движение, сила и преодоляване на съпротивлението. Това е Пракрити в нейната енергийна, променяща се форма. Третата е наречена саттва и означава ум, интелект или съзнание. Това е Пракрити в нейната абстрактна форма. Гуните могат да бъдат описани също така и като тамас, магнитната сила, раджас, кинетичната сила и саттва, балансиращата между тях сила.
В непрекъснатото сътворяване на космоса трите гуни се преплитат, за да образуват различните състояния или нива на света, който ние възприемаме. Възникващи от основното състояние на равновесие, гуните поддържат това равновесие чрез непрекъснато движение. Понякога може да доминира тамас, от което се получава материя, понякога може да доминира раджас, което води до енергия. А когато преобладава саттва, качествата на ума и духа доминират над тези на материята и енергията. Трите гуни обаче винаги запазват своята същност, горе-долу както трите нишки на плитката остават обособени една от друга, въпреки че са сплетени заедно, за да образуват една сплитка. Счита се, че сборът на гуните остава неизменен, отразявайки принципа на запазване на енергията, приет днес от физиката. В една плитка ние можем да меним броя на нишките във всеки сноп и все пак общият размер на плитката остава неизменен.
3-те гуни се проявяват също и в обществото:
Сатвични: учителите, свещениците, (високо)интелектуалната сила
Раджас+Тамас: воини/войници; управляващите; тези, които се борят срещу престъпността (чрез физическа сила)
Раджас+Тамас: земеделци, бизнесмени, всичко движено от парите...
Тамас: престъпници, всички безсилни, подкрепящи предишните 3 групи
По рождение всеки от нас започва от тамас и в зависимост от качествата си се придвижва в определена посока!
Знанието за гуните изпълва живота на човек с духовност!
Целта на Йога е да увеличи сатва и да намали тамас!
*Целта на живота ни е да преоткрием истинската си същност, като увеличаваме сатва!
Ако увеличим сатва - тя ще ни отведе отвъд 3-те гуни!
Ако увеличим тамас - той ще ни "окове", прави ни зависими!
